POWs, abductees, defectors and separated families are the legacy of the Korean War

North and South Korea have been separated by a heavily fortified border since the Korean War that began 75 years ago Wednesday

Те са корейци, които символизират десетилетията на разделянето и горчивите анимации сред Северна и Южна Корея, които са разграничени на мощно укрепена граница след Корейската война през 1950-53 година

северно и южнокорейци не е позволено да обменят визити, телефонни позвънявания или писма с обичаните си от другата страна. Асошиейтед прес приказва с корейците, чиято болежка и тъга евентуално няма да бъдат излекувани в скоро време, защото дипломацията сред Кореите остава в сън.

Лий Сеон-Ву, който беше южнокорейски боец, загуби три пръста и беше покорен от китайските войски по време на яростна борба в източната провинция Гангвон в последните дни на войната. Подобно на десетки хиляди други южнокорейски пандизчии, Лий беше държан от Северна Корея даже откакто примирието приключи боевете. Той беше заставен да се преселва като миньор в отдалеченото североизток на страната.

В Северна Корея Лий сподели, че принадлежи към най -ниската обществена класа и се ожени за бедна жена. Той също е живял под непрекъснато държавно наблюдаване.

През 2006 година той избяга в Южна Корея през Китай, единствено с цел да научи, че родителите му и две от трите му братя и сестри към този момент са починали. Лий сподели, че е бил отбягван от племенника си, който евентуално се е тормозил, че Лий ще изиска връщането на земята, която в началото е била купена с пари за обезщетение, които управляващите са дали на фамилията му, откакто неправилно заключиха, че Лий е умрял във войната.

Сега на 94 години той не поддържа връзка с родственици в Южна Корея и Мисис Семейство в Северна Корея. Защото се опасяваха от наказване, в случай че бъдат хванати. Лий сподели, че има и внук, чиито родители-синът и снахата на Лий-са починали при случай. ; През 2016 година държавното управление на Южна Корея реши, че към 500 южнокорейски военнопленници към момента са живи в Северна Корея.

синът Мионг Хва, 63-годишен, е дъщерята на Северна Корея на южнокорейски POW, извършена на север. Тя сподели, че татко й пее и играе добре хармоника, само че постоянно пие самичък вкъщи и плаче.

бащата на наследник, който също е работил като миньор в Северна Корея, умря от рак на белия дроб през 1984 година, синът сподели, че е оставил наследство да я моли да реалокира пепелта си в южнокорейския си роден град, когато Кореите са обединени.

Синът избяга в Южна Корея през 2005 година и докара останките на татко си в Южна Корея благодарение на брат и сестра си в Северна Корея през 2013 година Останките на татко й в последна сметка бяха заровени на националното гробище. Но Син сподели, че настояването й държавното управление да даде компенсацията на татко си на нея е останало без отговор, защото южнокорейският закон дава единствено финансова помощ на връщането на военнопленници, а не техните фамилии на потърпевши.

синът се бори с законните борби, с цел да получи това, което съгласно нея заслужава. Тя сподели, че не може да отстъпи в този момент, тъй като е изгубила прекалено много неща. Тя сподели, че е научила, че брат й и сестра й, участващи в контрабандата на останките на татко им, по -късно са задържани от севернокорейските управляващи и изпратени в затворнически лагер. Проблемът остави сина отчужден от двете й други сестри, които също се преселват в Южна Корея. ; „ Мисля, че умрелите военнопленници също имат оценки, с цел да бъдат уважавани, тъй че тяхното обезщетение би трябвало да бъде обезпечено посмъртно. “

През 1967 година, когато Чой Сунг-Йонг беше на 15, татко му беше похитен от севернокорейските сътрудници, чиито въоръжени съдове са обкръжили неговата риболовна лодка наоколо до противоречивата граница на Кореис. Баща е екзекутиран при започване на 70 -те години на предишния век, откакто севернокорейските разпитващи разкриха военната си работа за военно поделение за разузнаване на Съединени американски щати.

Чой сподели, че фамилията му към момента не организира годишна обичайната мемориална работа за татко си, тъй като те не знаят тъкмо по кое време е умрял. Той сподели, че преди майка му да почине през 2005 година, тя го помоли да донесе останките на татко си и да ги погребе дружно с нейните в бъдеще.

Сега, като началник на гражданска група, представляваща фамилии от хора, отвлечени от Северна Корея, Чой лети балони през границата, с цел да пусне листовки, изискващи Северна Корея да удостовери ориста на татко си и други. ;

Чой се сблъсква с полицейски следствия, откакто новото демократично южнокорейско държавно управление се разпадна на акции за цивилен листовки, с цел да облекчи напрежението със Северна Корея.

Чой съобщи във вторник, че висшите южнокорейски чиновници му споделиха, че ще се стремят да разрешат казуса с отвличането, защото го помолиха да смъкват дейностите на балона, който северна Корея се стреми да позволи въпроса за отвличането, защото го помолиха да смъкват балоновите действия, които Северна Корея се стремят като огромна провокация.

„ Нашите държавни управления не съумяха да изпълнят отговорностите си да намерят ориста на татко ми. Затова изпратих листовки. Но за какво южнокорейските управляващи се пробват да ме санкционират? “ - сподели Чой. „ Престъпниците са в Северна Корея. “

Когато фамилията на Канг Мин-до се събра за огромни обичайни празници, той сподели, че татко му, роден в Северна Корея, постоянно плачеше безшумно, когато почитал двете други деца, които е изгубил по време на дамата на Корейската война.

Кан, който е роден на жена, която татко му се е разпалил в Южна Корея, споделил неговия татко, който е роден на жена, разпръснал се наоколо до фамилията му, разпръснал се наоколо до фамилията му, разпръснал Пхенян през януари 1951 година, когато бягаха в Южна Корея.

„ Баща ми сподели, че се е опитал да ги търси, откакто бомбардировката завърши, само че телата са били насъбрани толкоз високо и той просто не е могъл да откри никого “, споделя Канг, 67-годишен. Във видео известие, оповестено на уеб страницата на южнокорейското държавно управление, Канг изрази очаквания да посети гроба на татко си с полубрат и полусестра си, когато Кореите са обединени.

„ Трябва да им кажа какъв брой татко ни се бори, откакто пристигна на юг и какъв брой надълбоко е пропуснал по-големия си наследник и щерка си “, сподели Канг.